Follow:
Lifestyle

През последната година – Паник атаки, 15кг отгоре и много изкуство

Скъпи приятели през последната една година не бях много активна с постовете. Доста неща се случиха в личен план и мисля че мина достатъчно време, за да ги споделя свободно.

Оказа се по трудно от колкото очаквах да учиш, работиш и да блогваш. Започнах да уча висше по Графичен дизайн преди почти две години, това отнема адски много от времето ми, но точно тази специалност, която избрах ме запозна с най-голяма ми страст – рисуването, илюстрациите и дизайна. Искам да добавя и изкуството като категория в блога, за да мога да споделя с вас вдъхновението си, работата си и частичка от мен. Давай те предложения за постове свързани с изкуство, какво ще ви е интересно да прочетете и видите?

паник атаки

Най- голямото нещо, което ми се случи и ме откъсна от блога – са паник атаките, които за почнах да получавам преди година и нещо. Това така наречено заболяване – паническо разстройство, ме накара да се затворя в себе си, да ме е страх да излизам от вкъщи, да спра да общувам с приятелите си, защото когато излезех винаги ми ставаше лошо. Не знам сред вас дали има страдащи от същото, но все пак ще обясня в какво се изразяват паник атаките за всички. Паник атаките се появяват внезапно и без предупреждение, няма как да се предвидят, те са чувство на страх, тревожност, напрежение, чувстваш се сякаш умираш, цялото това нещо е на психическа основа. Доста хора страдат от него и ако сред вас има такива – не сте сами, винаги бих си поговорила на тази тема с всеки от вас. Тези паник атаки ме направиха затворена и аз чувствах, че не съм себе си. За това взех решение да се консултирам с лекар и започнах лечение преди година, не мога да кажа че лечението не е успешно, още не съм го завършила, но смятам че хапчетата са само патерица и  че сам трябва да се пребориш с това, колкото по бързо го приемеш, толкова по лесно става с времето. Сега се стремя да спра хапчетата и да продължа сама да се боря с това. Тези хапчета не са безвредни, както всички хапчета в последната една година от 47 килограма станах 63 килограма – това е огромна разлика и е в следствие на задържане на вода от лекарствата. Да пълна съм и то доста, но това ще се промени с времето не ми е приятно и за това спрях да пускам постове в блога на аутфити. Но разбрах че аз съм си аз няма значение дали съм 50 или 60 кг и които ме подкрепя и харесва ще ме харесва въпреки всичко. В този период от живота си може да покажа как се обличам, какви трикове открих за да изгледаш по слаба, стройна и висока, всичко ни учи на нещо и аз искам да споделя с вас какво съм научила.

Ако има интерес относно паник атаките с удоволствие ще направя пост за всичко от техники за справяне с тях, интересни книги, които са на тази тема и ми помогнаха, лекарствата и как всичко започна при мен. Споделете какво мислите и имам идея да започна канал в youtube по скоро като хоби и нещо допълнително към блога, но не знам времето до колко ще ми позволи!

xoxo

паник атаки

 

Facebook Comments
Previous Post Next Post

11 Comments

  • Reply петя георгиева

    И аз имах подобни атаки, но само вечер.И то когато съм сама.Успокоявах се само, като си повтарях,че са временни и това чувство е илюзия.Успех в борбата.

    12/06/2015 at 10:19 pm
    • Reply Marina Petrova

      Благодаря ти 🙂 Успех и на теб

      12/06/2015 at 10:33 pm
  • Reply Lilly

    Добре дошла в клуба на панираните, както си го кръстих на шега. От 4 години се боря с туй чудо на природата и за жалост единственият начин, по който се чувствам добре са лекарствата. Това с килограмите е ужас, аз бавно и славно си дебелея последните години, но реших, че по-добре дебела и навън, от колкото слаба, в къщи, мислеща си, че умира през има-няма 10 мин.
    Знам какво ти е. Знам как се чувстваш. Но това сме ние панираните, с пухкава обвивка за панировка и много нежна сърцевина.

    13/06/2015 at 12:41 pm
    • Reply Marina Petrova

      Напълно съгласна съм с теб и подкрепям мнението по добре здрава и пълна отколкото слаба и болна 🙂 Сега пробвам една диета да видим дали ще помогне и ще действа добре с лекарствата 🙂 До колкото знам при повечето хора от клуба на панираните както ти го нарече се задържа вода при приема на лекарствата и за това се напълнява, но съм пробвала хапчета за задържането на вода, поне на мен не помагат. 🙂

      13/06/2015 at 1:07 pm
      • Reply Lilly

        При мен първите месеци, имаше и ужасен “химичен” глад към сладко. Слава Богу, премина, но кантара не мърда. Трябва да се заредиш с много търпение, защото става мноооого трудно свалянето. Аз най-често получавах атаки при глад и при умора така, че избягвам диетите. Всичко е в спорта, но пък изисква време.
        Важното е, че вече знаем, че не се умира и има къде къде по-лоши неща. Лошото е, че все по-млади хора получават атаки. Още по-лошо е, ако никой около теб не разбира чувството, а за да го разбереш трябва да го изпиташ. Винаги е лесно да кажеш “Стегни се” когато не познаваш ужаса.

        13/06/2015 at 3:08 pm
        • Reply Marina Petrova

          Да така е човек трябва да го е изпитал за да разбере какво ти е. Аз в момента опитвам със здравословно хранене и спорта разбира се е неразделна част от цялата идея да свалиш някой килограм 🙂 Но със сигурност не трябва да се гладува и при мен идваха паник атаките, когато съм гладна и изтощена!

          13/06/2015 at 3:53 pm
  • Reply Victoria

    Прекрасен пост, радва ме позитивното ти мислене. Само една бърза забележка – може би прочети няколко пъти поста и редактирай грешките, не са много, но е добре да се избягват 🙂

    13/06/2015 at 8:35 pm
    • Reply Marina Petrova

      Благодаря ти! Взимам си забележка. По принцип винаги проверявам по няколко пъти за грешки, но специално за този пост бяха доста развълнувана и явно съм пропуснала тук там 🙂

      14/06/2015 at 10:24 pm
  • Reply Honey P

    Марина, радвам се, че се върна, добре дошла! Следя блога ти от години, още когато се създаде и може би аз все още нямах блог, следях твоя – един от първите, които започнах да следя… Винаги съм те харесвала и подкрепяла, много се радвам, че се завърна и ще продължа да те чета с интерес 🙂 Бъди силна и смела, аз бях в същото положение преди около година, слава богу не се стигна до хапчета, не знам как намерих воля и желание и спрях да плача и да се страхувам всеки ден… Осъзнах , че ако сама не се измъкна от тази своя дупка няма да ме измъкне никой друг и да ми помогне, а накрая може да завърши много лошо, затова започнах да драпам малко по малко нагоре и мисля, че сега съм по-добре и съм успяла да стигна до някъде. Надявам се и ти да си успяла да се измъкнеш от всички тези лоши неща, разбирам те напълно, макар че мен никой не ме разбра (дори родителите ми)… Радвам се, че си успяла да стигнеш до тук сама. Бъди здрава и щастлива, поздрави и прегръдки от мен 🙂 Ще продължавам да те следя!

    Преси

    14/06/2015 at 4:51 pm
    • Reply Marina Petrova

      Благодаря ти Преси, за мен значи много :*

      15/06/2015 at 11:05 pm
  • Reply Hunting for beauty

    Явно атаките са масово явление, особено зимата… Аз, приятелка, още една приятелка, брат ми, който премина и на хапчета…
    При мен излекуването беше много странно. Една вечер вдигнах темепература, тресях се, поплаках и когато се събудих сякаш злият дух беше изчезнал и вече можех отново да ДИШАМ. Предполагам, че знаеш за какво говоря. Онзи камък в гърдите, който не ти позволява да си вземеш достатъчно дъх. Беше изчезнал!… Не мога да си го обясня…
    Смятам, че всички съвременни хора се напрягаме максимално и организмът ни не издържа. Дава ни сигнали по този начин. Но лятото някак променя нещата 🙂 Все пак е сезонът на почивките!
    Поздрави и пожелавам съвсем скоро да премахнеш всички боклуци (хапчетата) и да почажеш красивата си усмивка на света! 🙂

    14/06/2015 at 11:08 pm
  • Leave a Reply

    This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.